ABOUT THE GAIDA / ЗА ГАЙДАТА

gaida-shema2

EN

The gaida (Bulgarian bagpipe) is a widely popular woodwind musical instrument. It can be found throughout Europe, Western Asia, North Africa and elsewhere. There is a huge variety of sounds, forms and models – “Uillean pipes“, “Duda“, “Koza“, “Gaida“, “Gaita“, “Tulum“, “Zampogna“, “Biniou“, “Dudelsack“, “Cabrette“, “Cornemuse“, “djura gaida“, “kaba gaida“, “volynka” („Волы́нка), “Cimpoaie“ and many more. It can be found in all parts of Bulgaria, with two major types of gaida varying in tonality and size in the different ethnographic regions.

Djura gaida (most often A, G and D) is typical for the Shopluk, Thrace, Dobrudja and Strandzha folklore regions. It has a loud and clear sound in the high register and a milder and muted sound in the lower register. It is distinguished for the smaller size of the bag and of the wooden elements. The C gaida sounds slightly lower and not so sharp and shrill. The sound of the kaba gaida (most often F, E and D) is festive and very pleasant. This is the lowest gaida and its sound is an octave lower compared to the djura. It can be found only in the Rhodopes region.

djura-gaida--Sol_clear

The gaida consists of a bag (made of hide) connected to three pipes – chanter (gaidunitsa, gaidanitsa), drone (ruchilo, bruchalo) and a blow pipe. The bag is made from goat hide, specially treated so that the air does not leak out.

The chanter is the most important and hence the hardest to make of all elements. It is a type of pipe with 8 apertures for playing, with a nest in the uppermost part, where the piskun nests in – the element that creates the sound itself. The fine making of the gaida and the synchronisation of the chanter and the piskun are of utmost importance for the overall quality of the instrument.

The drone is a three-piece tube, with a piskun fitted in its upper part, which is bigger in size and a note lower than the piskun of the chanter. The sound of the drone is deep and bass; with its characteristic droning it adds to the special colour of the gaida sound and the typical gaida tunes.

The blow pipe is a wooden tube fitted in the lower part of the bag, with a check valve (most often made of leather) attached to it, which allows air flow only in one direction (inside-out).

The material for making a gaida must be thick, durable and, of course, with excellent acoustic qualities. The traditional materials are cornel-tree, plum, cherry, wild pear and walnut. The recently used exotic wooden materials also produce very good results; these are ebony, passion fruit tree, Brazil nut, cocobolo, and others. The wood must have passed a proper drying period of at least five years. Improper drying and treatment result in cracks in the material and make it unfit for use. The final processing with natural oils and wax impregnates the material and protects it against unfavourable weather conditions, excessive moistening or drying up.

BG

Гайдата е дървен духов музикален инструмент с голяма популярност. Среща се из цяла Европа, Предна Азия, Северна Африка и др. Многообразието от звучене, форми и модели е голямо – „Uillean pipes“, „Duda“, „Koza“, „Gaida“, „Gaita“, „Tulum“, „Zampogna“, „Biniou“, „Dudelsack“, „Cabrette“, „Cornemuse“, „джура гайда“, „каба гайда“, „Волы́нка“, „Cimpoaie“ и много други. В България се среща повсеместно, като има два вида гайди, различаващи се по тоналност и големина в зависимост от етнографския район.

Джура гайдата (най-често от „ла“, „сол“ и „ре“) е характерен инструмент за Шопската, Тракийската, Добруджанската и Странджанската фолклорна област. Звучи силно и ясно във високия си тонов диапазон и по-меко и приглушено в ниския. Отличава се с по-малките си размери, както на меха, така и на дървените части. Гайдата от „до“ звучи малко по-ниско и не така остро и пробивно. При каба гайдата (най-често „фа“, „ми“ и „ре“) звукът е тържествен и особено приятен. Тя е най-ниската гайда и звучи октава надолу спрямо „джурата“. Среща се само в ареала на Родопа планина.

Гайдата се състои от мех (кожа), към който са привързани 3 броя главини, гайдуница (гайданица), ручило (бручало) и духалка. Мехът се изработва от ярешка кожа, която се щави по специален начин, така че да не изпуска въздух.

djura-gaidunitsa-Do_-clearНай-важният и съответно най-труден за изработка елемент на гайдата е гайдуницата. Тя представлява своеобразна свирка с 8 отвора за свирене, като в горния си край има гнездо, в което „ляга“ пискунът – частта, произвеждаща звука. Прецизната изработка и синхронизацията (настройката) между гайдуницата и пискуна са от първостепенно значение за качеството на инструмента като цяло.

Ручилото е триставна тръба, в чиято горна част също се поставя пискун, който е по-голям и с по-нисък тон спрямо пискуна на гайдуницата. Ручилото звучи плътно и басово и с характерното си бучене допринася много за колорита на гайдата и типичните гайдарски мелодии.

Духалката представлява дървена тръба, в долния край на която има прикрепена клапичка (най-често кожена), гарантираща пропускането на въздуха само в едната посока (отвън – навътре).

 Материалът, от който се изработват гайдите, трябва да бъде плътен, здрав и, разбира се, с отлични акустични качества. Традиционно използваните материали са дрянът, сливата, черешата, дивата круша и орехът. Много добри резултати се получават и с използваните напоследък екзотични дървесни видове като абанос, гренадила, бразилски орех, кокоболо и др. Дървото трябва де е сушено минимум 5 години и то по правилен начин. При неправилно сушене и обработка в материала се появяват пукнатини и го правят негоден за работа. Финишната обработка с естествени масла и восъци отлично импрегнира дървото и го предпазва от неблагоприятни атмосферни условия, от прекомерно овлажняване или съсъхване.