ABOUT THE KAVALS / ЗА КАВАЛА

kaval shema

EN

The kaval is a woodwind musical instrument with a rich range of tones, offering great possibilities for interpretation. Because of its ancient origin it is impossible to pinpoint the time and place of its creation. Its genesis dates millennia back. Archaeological excavations reveal primitive forms of kaval and reed-pipe made of animal bones. Some of the artifacts are as old as 10,000 years. Related or similar instruments can be found almost anywhere around the world.

Nation’s favourite, deeply rooted in the national mentality, the kaval can be found in all regions of Bulgaria, as well as in many places in the Balkan Peninsula (Northern Greece, Macedonia, Albania, Turkey and elsewhere). Its sound varies in the different registers: from whispering tones in the lowest register which resemble the wind blowing, through warm lively sounds in the middle register to loud and clear heights.

kaval-Sib_with-metal-cThe sound of the so-called kaba is particularly delightful and authentic – a technique of playing very few can master. Our ancestors’ special attitude to this instrument is visible in the great number of songs dedicated to its “sweet” voice (such as “…Stoyan the shepherd plays the sweet-voiced kaval…”). Elsewhere we come across a comparison of its gentle tones with whisper and speech – “the kaval plays, it speaks”, and as it speaks, it recreates the breathtaking nature, it tells about people’s experiences, about their weal and woe.

The kaval consists of three parts called eklemes, which fit in each other to form a long cylindrical pipe with a line of apertures (holes). The more characteristic details are the nozzle (naustnik, the upper part of the first ekleme), the playing apertures (located in the second ekleme) and four holes in the third part (the uppermost hole sets the basic tone and the remaining three are resonant).

The strengthening rings are also very impressive, in addition to their decorative character. In the past they were made of bones, stag antlers and bovine horns. Today, apart from these, other modern high-tech materials are used, e.g., phenolic cotton, delrin, polyoxymethylene (POM), ebonite, synthetic ivory, etc. The traditional materials for kaval making are cornel-tree, boxwood, almond, maple, etc. Recently, some craftsmen have started using imported exotic materials, such as passion fruit tree, Brazil nut, and rose tree, which are other suitable choices.

There are several types of kavals in Bulgaria according to the key – E, D, C, B flat, and A kavals, with the D kaval being the most popular today. Thanks to its clear and distinct sound it matches perfectly with the other instruments in the orchestra (gaida, tamboura, gadulka and others). The C kaval has a slightly duller kaval-Sib_with-metal_natural-csound and it is one tone lower than the D kaval. It was in widespread use in the past. The low kavals – B flat and A – have a soft and deep sound and are particularly authentic and pleasant when playing slow shepherds’ tunes.

To keep it in good condition, the outside and especially the inside of the kaval need to be regularly oiled with fine high-quality oils. The best choice is almond oil. The slightly cheaper and for this reason more popular still suitable options are apricot oil and olive oil. Playing the kaval regularly prevents it from dehydration and drying up. It is recommended to keep in a nylon pouch.

BG

Кавалът е дървен духов музикален инструмент с богат тонов диапазон и с големи възможности за интерпретация. Произходът му е древен и не може да се каже със сигурност кога и къде е възникнал. Корените му се простират хилядолетия назад във времето. Археологически разкопки разкриват примитивни форми на кавала и свирката, направени от животински кости. Някои от артефактите са на повече от 10 000 години. Много близки и подобни на него инструменти се срещат почти навсякъде по света.

Любим инструмент на народа ни, заложен дълбоко в неговата душевност, кавалът се среща във всички региони на България и на много места из Балканския полуостров (Северна Гърция, Македония, Албания, Турция и др.). Звучи много различно в различните регистри – от шепнещите тонове на ниския регистър, които наподобяват вятъра, през топлите колоритни звуци на средния регистър до силните и ясни височини.

Особено красиво и автентично е звученето на така наречената „каба“ – техника на свирене, която се удава на малцина. За специалното отношение на предците ни към този инструмент можем да съдим по многобройните песни, в които се възпява „меденият“ му глас (…Стоян овчар с меден кавал свири…). Другаде пък срещаме сравнение на нежните му тонове с шепот и говор — „кавал свири, говори“, говори и пресъздава чудните картини на природата, разказва ни за преживяванията на хората – за техните радости и скърби.

Кавалът се състои от три части, наречени „еклемета“, които влизат една в друга и образуват дълга цилиндрична тръба с поредица отвори (дупки). По-характерни детайли са наустникът (горната част на първото еклеме), отворите за свирене (разположени на второто еклеме) и дупките, намиращи се на долната част, които са четири на брой (най-горната за прозвучаване на основния тон и три резонантни).

kaval-Re_with-metal-cПравят впечатление и усилващите пръстени, които имат и декоративна стойност. В миналото са се изработвали от кокал, еленов или волски рог. Днес освен споменатите се използват и съвременни, високотехнологични материали като текстолит, делрин, полиацетал, ебонит, айвъри (синтетична слонова кост) и др. Традиционно използваните материали за изработката на кавала са дрянът, сливата, чимширът, бадемът, кленът и др. В последно време някои майстори използват чуждестранни и екзотични материали, като гренадила, бразилски орех, розово дърво, които също са много добър избор.

В България се срещат няколко вида кавали – „ми“ кавал, „ре“ кавал, „до“ кавал, „си бемол“ кавал и „ла“ кавал, като най-използваният от тях понастоящем е кавалът от „ре“ („ре“ кавал). Със своя чист и ясен глас той се съчетава чудесно с останалите инструменти в оркестъра (гайда, тамбура, гъдулка и др.). „До“ кавалът звучи малко по-матово и с един тон по-ниско от „ре“ кавала. Той е широко разпространен и използван в миналото. Ниските кавали „си бемол“ и „ла“ притежават меки, плътни тонове и звучат особено автентично и красиво в изпълнение на бавни овчарски мелодии.

За да се поддържа в добро състояние, кавалът трябва редовно да се смазва отвън и най-вече отвътре с фини, висококачествени масла. Най-добрият избор е бадемовото масло. За целта може да се ползва и кайсиево масло или зехтин, които са малко по-евтини и затова често предпочитани. За да се предпази от дехидратация и съсъхване, добре е с кавала да се свири  редовно. Съхранението му в найлонова торбичка е препоръчително.